В началото на юни 2020 година Европейската комисия публикува ежегодния доклад Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), 2020 г. (The Digital Economy and Society Index – DESI 2020). Той сравнява държавите-членки на Европейския съюз и напредъка им в областта на цифровите технологии по пет показателя – свързаност, човешки капитал, използване на интернет услуги, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги.

Тъй като 2020 година е по-различна от предходни години, имайки предвид пандемията от COVID-19, цифровизацията, цифровите умения и използването на онлайн услуги от гражданите е от изключително значение за умелото справяне с кризата. За последните месеци, административните структури предприеха редица действия - националния телефонен номер за информация относно е-услуги на ДАЕУ, предоставената възможност от НОИ за поискване  и издаване по електронен път на персонален идентификационен код(ПИК) и други.

Въпреки това, през 2020 година България отново се нарежда на 28-мо място в индекса.

По някои от показателите, като свързаност, се отбелязва покачване на резултатите. При широкия достъп до свръх високоскоростни и мобилни широколентови мрежи, през 2020 година 75 % от населените места са обхванати от високоскоростния интернет (100 Mbps), но едва 58 % от домакинствата имат абонамент.

По показател човешки капитал, България се е изкачила с 2 места в класацията, но въпреки това уменията на гражданите в областта на цифровите технологии е сред най –ниските в ЕС. Основни цифрови умения притежават 29 % от възрастното населени (за сравнение средно за ЕС този дял възлиза на 58%), а малко над средното равнище – 11%.

Според DESI 2020,  България има нужда от повишаване на  цифровите умения, повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастното население, а участието в ученето за възрастни е слабо.

По показател използване на интернет услуги, 24% от населението на България никога не е използвало интернет, а едва 64% са ползватели (за сравнение средните стойности на ЕС са 85%). Важно относно повишаването на цифровите умения е и изключително ниския процент от населението, използващо интернет, което участва в онлайн курсове – 3%.  От друга страна  България показва по-високи стойности от средните за ЕС относно провеждането на видео разговори (85%) и използването на социални мрежи (78%).

Цифровите умения вървят ръка за ръка с интегрирането на цифрови технологии, където България отново е на последно място. Вижда се, че само 7% от малките и средни предприятия  продават онлайн (18% за ЕС), а едва 3% от тях реализират трансгранични продажби.

В областта на обществените цифрови услуги, България постига добри резултати при предоставянето на цифрови услуги с резултат от 91% , като 61% от потребителите на интернет подават формуляри онлайн.

При своите изчисления DESI взема предвид предприетите стратегически документи от страна на правителството в сферата на цифровизацията: Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (индустрия 4.0) на Министерски съвет от 2017 г.; програмата Цифрова България 2025 от 2018 г., проектът на националния стратегически документ Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030г., публикуван 2020 г. на  Strategy.bg; актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2023.