Бъдещи сценарии при управлението на данни и употребата на изкуствен интелект в публичния сектор

Alt

В  епизод 14 на нашата подкаст рубрика ще си поговорим с д-р Орлин Кузов - ръководител на лаборатория „Обучение“ към Института GATE, относно управлението на данни и употребата на изкуствен интелект (ИИ) в публичния сектор. Нашият екип специално се постара да отговори на тези актуални въпроси, касаещи Вас - държавните служители, разработвайки тази специална тема.

  • Какво представляват пространствата от данни?
  • Какви са текущите и бъдещи предизвикателства пред администрацията по отношение на работа с данни?
  • Какво е изкуственият интелект и до каква степен влияе на нашия професионален живот?

Както и други, интересни и полезни въпроси по темата, ще чуете в настоящия епизод.

Специално за Вас подбрахме няколко допълнителни източника по темата, които може да видите:

Транскрипция на аудиофайла:

[Стефка Георгиева - водещ}
Светът, в който живеем се развива динамично, особено когато говорим за технологии и изкуствени интелект. Прогресът им обаче все повече засяга нашите професионални задължения, като те биват регулирани посредством внедряване на политики в тази сфера. Говорейки по тази тема, защо да не си позволим да направим паралел с изучаването на азбуката? Учи се на нова реч, която ще ти бъде необходима повече, отколкото дори ти си предполагал. Защото именно това слово носи бъдещето със себе си. Какво представляват данните в контекста на съвременния свят, как да ги управляваме максимално ефективно, до каква степен изкуственият интелект е навлязъл в нашия живот - ще чуем от доктор Орлин Кузов, ръководител на Лаборатория обучение в Института Гейт. Здравейте, доктор Кузов! Моля, представете се на нашите слушатели.

Орлин Кузов - гост
Здравейте на вас и на вашите слушатели. Какво да кажа за себе си - работил съм доста години в неправителственият сектор. Около 10 години работих всъщност във Фондация „Отворено общество“. След това около 2 години бях начело на Националната изследователска мрежа, която в онези години беше звено към Министерство на образованието. В началото на 21 век водих около един цял мандат Агенция за развитие на съобщенията и ИКТ, която след доста трансформации към днешна дата се нарича Министерство на електронното управление. И последните години, около 2006-2019 година, на практика отново бях в МОН и в неговите структури. Бях последователно държавен експерт, съветник на министъра и директор на ИКТ-дирекцията. Кариерата в администрацията приключих в агенцията, която отговаря за структурните фондове, която е пак към Министерство на образованието. Там бях длъжностно лице по защитите на данните. И към момента работя в Института Гейт, който е институт за големи данни, създаден към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Иначе имам магистратура от Техническия университет в София, още една от Стивънс института за технологии в Ню Джърси и докторантура, както казахте, в Института по математика и информатика на БАН. Това е най-накратко за мен каквото мога да кажа.

[Стефка Георгиева - водещ}
Във въвеждащата част на нашия разговор бих искала да запознаем нашите слушатели с определението за данни. Какво представляват те и какво значение имат в 21 век?

Орлин Кузов - гост
Данните... Естествено, всеки има сякаш някаква своя интерпретация на данни. Но да кажем, ако не се лъжа, в Оксфорд имаше някакво кратко определение. Данните са информации или факти, събрани на едно място за референция или анализ. Това е най-накратко определението, което мога да кажа. Но, ако трябва да работя с някакви по-разширени определения, данни на практика е целият свят около нас. Всичко е данни, накъдето и да се обърнем. Има нещо, което има някакви характеристики, които могат да бъдат описани, които могат да бъдат дигитализирани, които могат да бъдат формализирани. Това, което всъщност напоследък говорим е, че рязко нарасна обема данни, всъщност данните не нарастват, нарастват цифровите данни. Буквално всяка година вече данните по света се удвояват. По ред причини, не на последно място, примерно, появата на всички тези нови устройства, смартфони, смартгривни, някакви датчици, сензори. Така че, на практика, цялото това количество данни вече е налично. И сега вече остава да намерим така разумната методология, за да можем да ги обработим, да можем да ги анализираме, да можем да направим някакви изводи от тях. Защото да не забравяме, данните сами по себе си, те не са ценни. Ценни са, когато разберем какво можем да правим с тях. Как можем да намерим някакво решение, базирано на данни? Например, последните години стана много популярен терминът – големи данни. Какво са големи данни? Ами големи данни на технически език са данни, които се приема, че не могат да бъдат обработени с традиционните методи на обработка, да кажем екселска програма или някакъв по-прост софтуер. Големите данни изискват по-мощен инструментариум, по-мощни алгоритми, не на последно място по-мощни машини и, разбира се, начините тези данни да бъдат вкарани в подходящата методология, която да ни даде възможност да правим някакви изводи. Много често се говори, че администрацията няма правилните данни. Данните всъщност ги има, просто не знае как да ги обработи. Идеята на съвременните големи данни е тези всичките възможности да бъдат правилно интерпретирани и да бъде възможно тези неща да се използват за реална обществена и социална дейност. Примерно, когато се използва даден алгоритъм, който да ни даде някакво решение, ние трябва да знаем какъв метод седи зад него, защо се е случило това. Как, примерно, цялата информация за климатичните помени може да повлияе на времето утре. Много често хората казват "ама те не познаха с прогнозата!". Това не е много правилно. Всъщност, хората, които са се опитали да правят прогноза за времето, те просто са се опитали да я направят на база наличните данни, но просто не са отчели всичките възможно параметри. Това е много комплексна система. Същото и с много други дейности. Говорим за икономика, говорим за енергетика. Истината е, че когато се научим да събираме всички данни, да ги интерпретираме правилно, ние все повече ще познаваме и все повече ще имаме правилната насока на това, което трябва да вършим. Просто все още това не се прави и администрацията е едно от звената, в които наистина е най-слабо развито това нещо. Именно защото години наред никой не ги е научил тези хора, че трябва да стъпят на данната, за да направят някаква стратегия. Това не е нещо, което просто мога да седна и да го измисля. Трябва да стъпят на нещо, което го провокира и да се направят съответните изводи. Това е най-накратко.

[Стефка Георгиева - водещ}
На база, казаното от вас до момента, можете ли все пак да ни дадете някакви препоръки за подобряването на управлението на данни в публичния сектор? Как би станало най-пълноценно това чрез обучение, уъркшоп или друг полезен метод за усвояване на нови знания?

Орлин Кузов - гост
Ами преди да говорим за управление, трябва да кажем, че има едно такова нещо, което се нарича жизнен цикъл на данните. Значи, данните от създаването си до унищожаването им преминават през много фази. Първо трябва да съберем данните. После тази сурова информация трябва някъде да се обработи. После трябва да се транспортира. После да се моделира така, че да е удобна за съхранение. После да може да я извадим, да е подготвена вече за анализ, за интерпретация, за визуализация. Да можем да управляваме потоците от данни. И всичко това е един цялостен процес. А за съжаление нашата администрация вижда само някакви части от него. И тя наистина не е научена преди всичко да уважава данните. Т.е. трябва да се научим да имаме правилно отношение към данните, защото те формират нашите политики. Много често някой сяда и прави политика без никакви данни. Което е радикално неправилно. Естествено може да уцели някаква политика, но като сяда повечето пъти администрацията просто се върти в кръг. И разбира се, тя може да се обучи как се използват тези неща. Добрата новина е, че светът около нас става все по-управляем. Все повече методики, свързани с големи данни и изкуствен интелект, се управляват в ежедневието. Всички ползваме смартфони, всички ползваме GPS, навигация. Всички вече знаем какво значи системи за автоматизиран превод - с два клика натискате един документ, той се превежда на друг език. Това всичко е начин на управление на големи данни. Просто не си даваме сметка за това. Но естествено, освен да се филмираме от медиите, е хубаво да положим някакви целенасочени усилия и в това отношение всички семинари, всички възможни курсове, които може да изкара един администратор, са от полза. Но не на последно място да не забравяме, че обучението е строго индивидуална дейност. И всеки сам за себе си трябва да търси начин да се самообучава по всички възможни начини. Примерно, ако ме питате мен, аз половината информация, която знам, съм я научил от YouTube. Търся целенасочено някаква информация, как се прави, слушам някакви лектори на световни нива и т.н. И това са неща, които правя ежедневно и ги правя без да се замислям. Както дишам, както работя, по същия начин се информирам и образовам. И това, според мен, е правилният начин за всяка една администрация. И надявам се все повече хора осъзнават това.

[Стефка Георгиева - водещ}
Смятате ли, че все пак има някаква тенденция държавните служители да усвояват начина за боравене с данни, както знаем това нещо е актуално и всеки ден се натрупва нова и нова информация?

Орлин Кузов - гост
Като всяко познание, естествено, нищо не е така завързано и непроменяемо. Всичко тече, всичко се променя. Ако искаме да сме конкурентоспособни, постоянно трябва да обновяваме уменията си. Тоест, ако ме питате мен, от гледна точка на човек, който е бил 20 години в администрация, трябва да кажа, че държавните служители задължително трябва да минават по няколко курса всяка година. Дори да са едни и същи, всъщност не са едни и същи, защото всяко познание еволюира. И за да бъде наистина адекватен този човек, особено, знаете, в момента се развиха страшно много някои технологии, за които може би ще стане дума по-нататък, за да е на гребена на вълната, човек трябва да бъде наистина точно информиран. И начинът да се прави е постоянно да търси тази информация. Тя няма да го удари по главата. Той трябва пак активно да прояви някакво желание да бъде обучен. Да не забравяме, че при обучението, основното, което води хората, е тяхната мотивация. Така че, ако се научим да бъдем мотивирани, смятам, че нещата ще бъдат много по-лесни, много по-неусетни, много по-желани.

[Стефка Георгиева - водещ}
В този ред на мисли - къде се намира България на световната карта при управлението на данни и съответно с какъв темп се развива то в световен мащаб? Както знаем, Европейската комисия официално представи Европейската стратегия за управление на данните за хоризонт до 2030 година. Разкажете ни все пак малко повече за нея, какви приоритети очертава тя на база съвременните дигитални предизвикателства? Както знаем, повишаването на осведомеността и популяризацията на възможностите в областта на данните е актуална, но изключително важна тема.

Орлин Кузов - гост
Въпроси има няколко. Къде се намира България? Аз разбира се, не разполагам с някаква обобщена статистика, но по правило, знайте, че България не седи добре на повечето европейски карти по ред причини. Разбира се, това нещо бързо може да бъде поправено, но като цяло, това с което започнахме разговора, а именно все повече държавни служители трябва да бъдат активно съпричастни с развитието на данните и концепцията за данни, това е нещо, което бързо може да ни изстреля напред. Естествено, добре е, че Европейската комисия има програмни документи, които ни насочват в тази посока. Всъщност това, което споменахте, са два различни документа. Едното е така наречената Европейска стратегия за данните, която дава една обща рамка за това, примерно колко са важни данните в съвременното общество, как трябва да се развиват, как Европейския съюз трябва да развива приоритетно концепцията за пространство от данни. Дадени са 10 сектора, които са така по-интересни в момента за Комисията. Например: зеленият преход, енергетиката, селското стопанство, мобилността, ако не греша дигиталните умения, здравеопазването. И за всички тези неща Комисията препоръчва да се развиват такива пространства от данни и съответно предприема някакви мерки, за да насърчи тази концепция. Всъщност, може би тук е момента да кажа какво представляват пространствата от данни. Пространствата от данни не представляват хранилища с данни, както може би повечето хора ще решат. Пространствата от данни представляват методология, която позволява ефективен обмен на данни между различни институции. Разбира се това, може да са публични организации, може да са фирми, може да са всякакви други организации. И всъщност Комисията по всякакъв начин се опитва да насърчи този процес.

А второто нещо, което споменахте, т.н. European Data Governance Act (Акт за управление на данните, б.р.), той е част от тази стратегия, но все пак това е отделен документ, който пък вече казва какви са точно механизмите, как да работят тези неща, дава рамката как да работят тези оператори, които предоставят данни, създава правила как повторно могат да се използват вече някакви създадени данни в публичните администрации. Също така дава рамки за свободна регистрация на организациите, които искат да проявят т.н. Data Altruism (алтруизъм на данните, б.р.), т.е. свободно да предоставят свои данни, които да бъдат използвани за някакво публично благо. И двата документа, които споменах, те не са много за четене. Не бих ги препоръчал на вашите слушатели, защото все пак това са законодателни актове, те са тежки, тромави, но Европейската комисия се е погрижила да създаде такива популярни интерпретации на тези актове, така че е достатъчно да потърсите малко информация и ще намерите именно тези популярни пояснения на Комисията. Но тук може би е времето да отворя една по-широка скоба. Да не забравяме, че Европейската комисия тя така да се каже, няма как да действа другояче, освен да тича след вятъра, т.е. първо се появява някакъв проблем, после Комисията се произнася по него. Така че според мен това, което нашата администрация прави е малко неправилно. Тя не трябва да чака Комисията да измисли нещо, за да почне да го следва. Тя, напротив, трябва да усети проблема преди да го поставя Комисията на масата. Например, въпросът с данните - той не е от вчера, той е от много години. Знаете, едно нещо, за да назрее до степен, че 27 държави да седнат да го мислят и да го сложат на масата като нещо важно - това означава, че години и години наред нещо се е случвало. И ако нашата администрация през това време е спяла и не е разбрала какво се е случвало и чака Комисията да даде някакви препоръки, това не говори добре за нея. Напротив, нашата администрация трябва да е активна. И за мен тези законодателни актове са само черешката на тортата или това, което трябва да каже вече на политиците какво да правят, не на администрацията. Администрацията трябва да е готова много по-рано. И начинът да го направи е това, с което започнахме - да разговаря, да се информира, да се интересува, да взима вече разумни решения на база на личните информации. Това е, което мога да кажа по този въпрос.

[Стефка Георгиева - водещ}
Вървейки от общото към частното, нека застегнем една не по-малка по важност тема, а именно - как да защитим администрираните от нас данни по сигурен начин. Можете ли да ни дадете препоръки относно хигиена за опазване на данни в работна среда?

Орлин Кузов - гост

Безспорно. Тези препоръки не са по-различни от всичко друго. Но преди да достигнем до това да кажем и няколко думи за това, че всъщност данните сами по себе си не са ценни. Те са ценни когато могат да бъдат обработвани, когато са в начин, удобен за интерпретиране. Тоест защитата на данните, повечето хора като чуят това нещо, си представят някакви лични данни и някакви хакери. Това е един доста тесен сегмент от всички данни, които са налични. Да почнем от там, че при над 90% от информацията, която се обработва в администрация, тя е публична. Тя няма какво толкова да се пази от някого. Напротив, тя трябва да се направи удобна за ползване от обществеността. Другият въпрос е, че примерно  много често самите администратори на данни не знаят как да ги съхраняват (данните), не знаят, че трябва редовно да ги бекъпват, не знаят, че трябва да са в някакъв удобен вид, който да позволява лесната им обработка. Естествено, някакви такива основни хигиенни навици, от рода на това пък да се пазят от хакери, да не отварят нежелани съобщения, да не посещават нерегламентирани сайтове, това са някак си А-то и Б-то на интернет познанието. Но много хора наистина не се замислят и го правят. Още повече, за съжаление, днес знаете, че в България голяма част от обществения ред се определя от социалните мрежи. Много хора прочитат нещо от някаква социална мрежа и веднага го приемат за чиста монета. Това далеч не е така. Администрацията трябва да се научи да бъде активно съпричастна с всичко, което се случва около нея, но и да бъде така критично мислеща, когато някой поднася някаква информация. И наистина трябва да има така наречения trustworthy sources (надеждни източници, б.р.) или места, от които да се информираме какво точно трябва да се прави. Разбира се, хигиената за опазване на данните е част от общата дигитална култура на всеки. И това е едно, така съвсем независимо познание, което никога не е излишно. На всеки 2-3 години се ъпдейтва, защото технологиите се развиват, начините да се запазват и да се съхраняват едни данни също, така че хората също трябва да са в час.

[Стефка Георгиева - водещ}
Всички ние почти ежедневно чуваме термина изкуствен интелект и правим различни асоциации. Можете ли да ни дадете максимално точно определение за него, чрез което нашата аудитория да придобие най-ясна представа, какво представлява той?

Орлин Кузов - гост
Вашата аудитория, подозирам, че отдавна всъщност се сблъсква с него. Споменах вече системите за навигация. Изкуствен интелект представлява машина или компютърна програма, която е склонна да изпълнява дейности присъщи на човек. Това е най-накратко. Дали е съвсем точно определението, не мога да кажа, но в общи линии това покрива това, което прави изкуствения интелект. Добрата новина е, че изкуствен интелект е нещо, което постоянно се развива. То не е нещо, което е замръзнало във времето. Напротив, особено в последните години, месеци, има огромен пробива в тази област. Изкуствения интелект основно бива два вида. Специализиране на изкуствен интелект, когато програмата извършва еднотипни дейности. Например, може да играе шах, или може да показва система за навигация, или може да генерира музика, или да рисува картини. Това е специализиране на интелект. Общият изкуствен интелект е по-мощният. Тоест, когато изкуственият интелект вече действително се държи като човек. Тоест, все още казваме, че не сме достигнали този етап, но според много експерти вече сме съвсем близо. И знаете, с появата на големите езикови модели, особено чатGPT, който нашумя в последните шест месеца, нещата доста бързо напредват и много скоро е възможно да видим така сериозни пробиви в тази посока.

[Стефка Георгиева - водещ}
Ето, вие вече споменахте за чатGPT. Според вас той нож с две остриета ли е? Или пък улеснение за достъп до информация?

Орлин Кузов - гост
Чат GPT е представител на големите езикови модели. Всъщност той не е в никакъв случай единствен. Напротив, почти всички големи компании вече имат подобни модели. Да споменем Бард на Google, или Лама на Facebook, или Ernie на Baidu и т.н. Има над 20-30 такива модели, които се налагат все повече и повече. Примерно в момента даже Google стартира нов проект. Мисля, че се казваше Gemini, който съвсем скоро се твърди, че ще бъде по-добър от чатGPT. Но това естествено са приказки. Всичко това е възможно да се види дори и в момента на практика. Всеки, който е ползвал чатGPT, вече се е убедил в няколко неща. Едното е, че това е един доста полезен инструмент. Другото е, разбира се, че не бива сляпо да му се вярва. Въпреки всичките могъщи алгоритми и информация, които се вадят от него, той все още има някои недостатъци. Все още например е склонен да халюцинира, да дава невярна информация в някои случаи. Но това в никакъв случай не означава, че трябва да се откажем от него. Напротив, може да го ползвам съвсем разумно. Дори когато искам от него някакви факти, аз обикновено го питам откъде го прочете, за да мога да го проверя. Или когато искам нещо да направя и той ми дава някакъв алгоритъм на действие, аз просто го изпълнявам и виждам дали прави това, което трябва или не. Моделът е наистина много могъщ. Вече е възможно дори програмисти да задават с няколко прости текстови команди „напиши някаква програма, оправи ми кода“ и т.н. И това нещо го прави. И то го прави с едно много добро ниво. И както знам, това постоянно се развива. В момента актуалният модел е GPT-4. До края на година се казва, че ще излезе вероятно GPT-5.

Вече говорим и за така наречените мултимодални модели, т.е. вече не говорим само за текст, ами вече има възможност да се интерпретира изображение, глас и т.н. И много скоро тези модели ще навлязат дори в единичните продукти, които ползваме. Знаете, например, Майкрософт направи една огромна инвестиция в OpenAI, които развиват GPT, около 10 милиарда. И това е именно с цел тези модели много бързо да бъдат приобщени към техните стандартни програми, с които всеки от нас е свикнал. Така че съвсем скоро, дори тези, които не знаят какво е чак GPT, ще го усетят на живо в програмите, които ежедневно ползват.

[Стефка Георгиева - водещ}
В тази връзка Вие вече споменахте за подобни иновации и практики в частния сектор. Можете ли все пак да назовете такива в публичния и какви са ефектите и резултатите от тях?

Орлин Кузов - гост
Аз нямам някакви обширни познания по това, къде и какво се прави. Единствено мога да кажа какво правим в нашия Институт. В сътрудничество с публична администрация, съвместно със Столична община, ние имаме няколко проекта, един от които е създаване на мрежи от детски градини. Т.е. благодарение на информация, която взимаме от Общината и от други партньори, даваме карта, къде трябва да бъдат разположени детските градини в София, така че не повече от десет минути пешеходно разстояние да бъде от всяко дете. Друг проект, който развиваме с тях, е за качеството на чистотата на въздуха. Пак събираме данни от различни места и в крайна сметка даваме прогноза къде и какви проблеми може да има със замърсяването в София.

Естествено, подобни проекти може да има всякакви. Например, пак аз не говоря специално за България, но вече знаете, благодарение на големите данни могат да се наблюдават и да се анализират горски пожари, могат да се видят замърсяване на световния океан от различни сателитни снимки и така нататък. Това са все различни технологии, които администрацията по един или друг начин ползва, събира и може да направи съответните изводи, мерки, политики, съобразно тях. Така че, примери има много, но ще стават, дай Боже, все повече. И много скоро ми се иска да няма администрация, която да няма поне няколко решения свързани с големи данни, на които да стъпи, за да развива своята дейност. Говорим, да кажем, за екология, за изпускането на язовирите, говорим за енергетиката. Всичко това са големи данни, които ако се анализират правилно, могат да се направят точните прогнози.

[Стефка Георгиева - водещ}
А във връзка с това, което споменахте точно сега, исках да ви попитам именно каква е Вашата експертна прогноза за употребата на изкуствен интелект и данни в публичния сектор? Или по-скоро, тъй като Вие вече се обосновахте, какви биха били позитивите и негативите при имплементацията на едното и другото в държавната администрация?

Орлин Кузов - гост
Ами вижте, този процес, той се развива независимо от това, дали си говорим с Вас или не, но това, което може да направи администрацията, е да бъде малко по-активна при усвояването на тези умения. Т.е. да не чака примерно Microsoft да интегрира някакви решения, но активно да търси, да се информира, така да се каже, да развият своята обща култура в сферата на данните, така че в момента, в който всички тези нови възможности наистина се появят на масата, моментално да започне да ги използва.

Рискове разбира се, като при всяка нова технология има, един от които е да се предовериш на нещо. Сега примерно е страшно глупаво да кажеш на чатGPT: напиши ми презентацията или доклада, и да ги пуснеш без да го прегледаш. Естествено, сега, човек винаги трябва да се намеси, винаги трябва да взима последното решение. Т.е. целият този могъщ инструментариум е важен, но не забравяйте, че инструментариумът той няма мотивация. Той ще напише каквото му кажете, по начин по който той реши. И в крайна сметка, решението какво ще направите, зависи от вас. ЧатGPT няма да е виновен, ако някога предадете доклад, в който пише някаква глупост. Ще сте виновен вие, че не сте го прегледали, че не сте го прочели, че не сте го проверили, че не сте го рационализирали, че не сте го интерпретирали. И всичко това вече зависи вашата обща култура и мотивация за работа. Не бива да се предоверяваме на технологиите, напротив - трябва активно да ги ползваме и да стане част на нашия инструментариум. Знаете, че редици експерти твърдят, че в много близко бъдеще, човекът и изкуственият интелект ще се слеят. Примерно за моите, а може би и за вашето поколение, е немислима мисълта да си сложим чипове в главата и т.н. Но имайте предвид, че съвременното младо поколение не е на това мнение. Много от тези хора искат нещо бързо и веднага. Примерно, за да усвоиш едно умение на професионалния ниво, много често трябва около 10 000 часа обучение. Младите нямат време да чакат. Много по-лесно, примерно след 10 или 20 години ще кажат, я ми зареди в чипа еди какво си приложение или испански език, или свирене на пиано и ще го направят с два клика. И ние не можем да го спрем това. Ако те искат да го направят, ще го направят. Но, може би, това е част и от човешката еволюция. Така че, мен не ме е страх от това време. Просто, както се казва, живеем в интересни времена и нека видим какво ще стане.

[Стефка Георгиева - водещ}
Добре, сега нека се върнем малко по-назад в нашия разговор и бих искал да се върнем на темата кои според вас са нерешените проблеми у нас при управлението и съхранението на данни, както и при използването на изкуствен интелект? Според вас.

Орлин Кузов - гост
Пак казвам, основното, което хората трябва да се научат, е да уважават данните и да се отнасят с респект към тях. Този респект в момента го няма. Дори аз, когато бях в администрацията, наблюдавах колко небрежно се отнасят хората дори към една нормална таблица. Те не могат да съобразят, че тази таблица, докато не е обработена, докато всички данни вътре не се хармонизират, не могат да ни дадат някакви значими изводи. Например достатъчно, знаете е в една таблица да сложиш една запетайка в повече или нещо друго и вече данните се объркват. Така че този процес с данните, той изисква наистина една по-висока обща култура. Има термини като да кажем  нормализация на данни, като обогатяване на данни и т.н., които трябва да ги съобразим преди да разчитаме от тези данни да излязат някакви изводи. Другото, което е, данните могат да се интерпретират по всякакъв начин. Възможно дори мащаба, с който ги визуализираме, спрямо една статистика, дали искаме на седмична, на месечна или годишна база, може да има съвсем различни изводи, за примерно, фондовия пазар. Гледат една графика, някак рязко скача. Говорят като, ало, това се повишава. Да, но това е графика от последните 5 минути. А пък, може пък за 7 месеца да се понижава, пък за месеца да е нещо съвсем друго и т.н. Всичко вече е въпрос на това да се научим как да гледаме на тези неща, а това все пак изисква много практика. Това не става отведнъж. Администрацията не е научена на тези неща. Тя трябва просто да ги срещне и добре е разбира се да има институти като нашия, които целенасочено успяват да научат на това нещо. Така че смятам, че това е което куца - систематичните познания. Но хубавата новина е, че все повече администрации го осъзнават това. И все повече администрации се надявам да се обръщат към институции като вашите и нашите за подобни курсове, за подобни обучения. И разбира се, ние веднага ще откликне.

[Стефка Георгиева - водещ}
т.е. промяната трябва да тръгне от долу на горе по отношение на усвояването на знания относно управление на данните в държавната администрация.

Орлин Кузов - гост
За съжаление тук се сблъсква малко административен консерватизъм, защото голямото тяло администрация е свикнало да получава задания. Т.е. докато някой отгоре не тръгне да го казва, те не го правят. Това разбира се е погрешно, защото да не забравяме дори Европейската комисия, която е над всички, тя в крайна сметка стъпва на някакви обективни дадености преди да измисли нещо. Например, много нашумява Истанбулската конвенция. Това какво означава? Че преди да има такава конвенция, без нея ще пребиваме жените, пък като излезе тази конвенция, вече няма да ги пребиваме. Трябва да се променим манталитета на обществото. Начинът, по който това общество гледа на проблема. И разбира се, това трябва да тръгне от долу, но за да се случи това нещо, много хора трябва да осъзнават, че има такъв проблем. Те не го осъзнават. За съжаление, в администрацията много неща се движат по инерция. Години наред се движи нещо по някакъв начин – пример, който скоро давах на един от вашите форуми. Като бях в образованието, имаше, например, една система, в която като се отпише ученикът, трябва директорът да попълни, къде е отишъл, какво е направил. И понеже директорите бяха видели, че, примерно, когато напишете „ученикът е напуснал“, системата ги кара да попълнят още два екрана. И тогава някой така активно реши, че ако напишете „ученикът е умрял“, няма да го пита нищо повече. Представете си за какво става дума. Ние в един момент видяхме по данните как масово почват да умират деца. И разбрахме, какво се случва днес. То не е за коментар, но ви го казвам, защото съм го видял с очите си. За съжаление имам доста такива примери пред очите си, но надявам се все повече да имам добри примери. Така че това го има.

[Стефка Георгиева - водещ}
Когато се заговори за свръхданни, технология и дигитална компетентност в администрацията, като че ли тези умения засягат много малка част от служителите в не. На какво се дължи този стереотип и защо те биват асоциирани по този начин, сякаш iамите тези умения, за които вече споменах, са по-скоро прилежащи на хора, които се занимават с IT и също така биват крайно нетипични за администрацията като цяло.

Орлин Кузов - гост
Точно обратно. Трябва буквално всички, т.е. най-вече за не-IT хората, да навлязат в ИТ--технологиите първостепенно. Защото IT хората - те малко или повече имат някаква нагласа, че това нещо е важно. Докато за другите това е, дори аз приоритетно бих обучил точно не-IT хората на тези технологии, точно за да могат да заговорят на един език. Сами разбирате, за да може този, който има нужда от информация, и този, който обработва да се срещат, те трябва да говорят общия език. И това е всъщност нашата роля като обучители. Още повече, че знаете, буквално вече няма администратор, който да няма нужда от такива познания.

[Стефка Георгиева - водещ}
Ако един служител реши да смени попрището си в държавната администрация, то той трябва ли да притежава тези ключови знания, умения за управление на данни?

Орлин Кузов - гост
Ами като имате предвид, че всички технологии, за които говорим са нови и постоянно се развиват, дори бих казал, че то няма и някой дето много да ги знае. Т.е. добрата новина е, че до голяма степен и опитните и неопитните администрации са почти на едно ниво по отношение на тези нови познания. Така че в момента не е проблем да се направи кариера в администрацията. Друг е въпросът дали много от тези хора няма да решат, че администрацията им е тясна, когато получат много бързо тези познания. Защото, каквото и да си говорим, изкуственият интелект и големите данни, те доста трансформират пазара на труда. Да ви дам един прост пример с помощта на технологии като  чатGPT производителността на труда на един държавен служител може да се увеличи понякога до 50 пъти. Ами очевидно ще има примерно нужда от съкращения или ще се появят нови услуги. Всичко това е нещо много динамично. Но хората не трябва да се плашат, това трябва да им дава нови възможности. Не трябва да се мъчим да пазим работни места. Трябва да се учим да пазим хора. Т.е. ако някой е примерно вече е излишен на дадена позиция, да му намерим друга. Знаете, че развитието на технологиите, колкото и да ни плашат с него през вековете, винаги е водело до поява на все повече и по-различни работни места. Едно време всички работиха в аграрния сектор, с навлизането на индустриалната икономика – всички се преместиха във фабриките, сега в момента в дигиталната – всички отиват в сферата на услугите. С появата на изкуствения интелект вече почват да се чудят хората къде да отидат. Но във всички случаи, ще отидат някъде, защото се появяват все нови и нови професии и  все повече ще има нужда от такива балансьори. Така че, аз съм оптимист за бъдещето, но във всички случаи човек, който постоянно иска да има някаква гарантирана работа, трябва постоянно да се учи. Много е просто.

[Стефка Георгиева - водещ}
А вие уважаеми слушатели, не забравяйте да следите иновациите и да учите повече за тях, защото те са двигателят на нашия напредък като общество. До нови срещи!

 

Всички епизоди на подкаст рубриката ни можете да чуете тук.

Може да изпращате въпроси, коментари или предложения за теми и ескперти, които бихте искали да чуете в предаването на digital@ipa.government.bg

Published on: петък, Септември 1, 2023 - 09:40