Дирекция „Централно координационно звено“ (ЦКЗ) функционира в рамките на следната нормативна уредба:
• Регламент (ЕС) № 1303/2013 „Държавите членки гарантират, че не по-късно от 31.12.2015 г., всеки обмен
на информация между бенефициентите и управляващия орган, сертифициращия орган, одитния орган и
междинните звена може да се извършва посредством електронните системи за обмен на данни.“ (чл. 122,
ал. 1)
• ЗУСЕСИФ (чл. 21 и чл. 22) „Централното координационно звено, органите за управление и контрол на
средствата от ЕСИФ, кандидатите и бенефициентите въвеждат, събират и систематизират коректна и
достоверна информация относно дейностите по изпълнението, управлението, наблюдението, оценката и
контрола на програмите в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ
(ИСУН)“
• Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на системата ИСУН.
Практиката е насочена към всеки кандидат, бенефициент, оферент и служител на администрацията, отговорен
за управлението на средствата от ЕСИФ и от други финансови източници.
Преди внедряването на системата ИСУН 2020 целият процес по кандидатстване, оценка и отчитане на
одобрените проекти от страна на бенефициентите се извършва на хартиен носител и отнема огромен времеви,
материален и административен ресурс. Процесът е бавен, неефективен и изисква ангажирането на значителен
човешки ресурс. В допълнение, кандидатите и бенефициентите се съобразяват с индивидуалните специфични
изисквания и формат на документи (формуляри и отчети) на всеки от управляващите органи. На практика
това означава, че всеки управляващ орган използва различен формат на документи и термини, което води
до объркване от страна на бенефициентите, особено тези, които са допустими за кандидатстване по няколко
програми. Също така, през предходния програмен период служителите на управляващите органи имаха
задължение да въвеждат определен набор от информация за подадените/одобрените проекти, финансирани
от КФ, ЕФРР и ЕСФ, което се извършваше ръчно и отнемаше значителен експертен ресурс.
За да бъде изграден цялостен електронен процес по управление на средствата от ЕС и с оглед разрешаването
на описаните по-горе проблеми, в края на 2014 г. стартира разработването на ИСУН 2020, като целта беше да
се създаде такъв дизайн на система, която да отговаря на следните задължителни условия:

В тази връзка ИСУН 2020 беше проектирана така, че да разполага с лесен за работа потребителски интерфейс,
изцяло в услуга на потенциалните кандидати, бенефициенти и оференти и модули за работа, които изцяло да
отговарят на нуждите на своите потребители и които обхващат целия процес по управление на средствата от
ЕС – създаването на програмата, обявяване на процедура за предоставяне на БФП, кандидатстване, оценка,
договаряне, отчитане, верифициране, сертифициране, управление на нередности, одити.
Електронните услуги в системата стартираха през първата половина на 2015г. като първоначално тя включваше
9 програми. Към настоящия момент в обхвата на ИСУН 2020 попадат двадесет програми с общ бюджет от над
23 997 320 426 лв., финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Фонд „Убежище,
миграция и интеграция“, Фонд „Вътрешна сигурност“, Норвежкия финансов механизъм и Финансовия
механизъм на Европейското икономическо пространство.
С оглед уеднаквяването на процесите по кандидатстване и отчитане между различните управляващи органи
бяха разработени и внедрени в електронен вид единен формуляр за кандидатстване, единен технически отчет,
финансов отчет и искане за плащане, което на практика означава, че независимо от програмата, по която се
кандидатства или отчита потребителят използва само 1 формат на съответния документ. По този начин се
уеднакви и терминологията, използвана от различните управляващи органи и се улесни възможността за
подаване на проектни предложения.
Основните електронни услуги на ИСУН 2020 са достъпни на интернет адрес: https://eumis2020.government.bg/
и обхващат следните модули:
• модул „Е-кандидатстване“, където посредством създаването на потребителски профил, са налични
всички процедури за кандидатстване, като системата предоставя възможност за създаване, попълване и
изпращане на електронен формуляр за кандидатстване, както и изпращане на коментари и предложения
по предстоящите за обявяване процедури;
• модул „Е-отчитане“, където системата предоставя възможност за управление на сключените договори,
електронно отчитане и осъществяване на електронна комуникация с управляващия орган на съответната
оперативна програма;

• модул „Е-тръжни процедури“, където се предоставя възможност за изтегляне и подаване на
документация за участие по обявените от бенефициентите поръчки по електронен път.
Функционирането на системата в режим 24/7 предоставя на кандидатите, бенефициентите и оферентите
необходимата гъвкавост за работа и възможност за подаване на съответните документи, независимо от
работното време на администрацията.
С оглед гарантиране на непрекъсваемостта на услугите и сигурността, наличността и устойчивостта на системата
са предприети стъпки за внедряването на високотехнологични решения, осигуряващи функционирането
на ИСУН 2020, а именно: в съответствие с изпълняваната държавна политика в Република България и
изградения Държавен хибриден частен облак (ДХЧО), ИСУН 2020 беше мигрирана и понастоящем предоставя
своите услуги от ДХЧО, като за тази цел е изградено сътрудничество с Държавната агенция „Електронно
управление“ (ДАЕУ). В Контролно-техническия център на електронното правителство сe изгради Disaster
Recovery Center (DRC) за ИСУН 2020 с цел осигуряване на висока наличност на услугата и възстановяването
й в случаи на отпадане на основния (primary) център. В допълнение, се изгради система за киберзащита с
оглед защита на ИСУН 2020 срещу неправомерен достъп, който може да наруши достъпността, автентичността,
целостта и конфиденциалността на съхраняваните, обработваните или предаваните данни. Също така беше
внедрена система за наблюдение на правилното функциониране и използване на софтуера в ИСУН 2020, която
в проактивно да идентифицира възможни рискове пред наличността на системата.
В допълнение, с цел максимално подпомагане на потребителите при работата им със системата се взе
решение, в рамките на отдел „Информационни системи“ да бъде сформирано Звено за техническа помощ
(хелпдеск) на ИСУН 2020, изградено с вътрешния капацитет на отдела.
Практиката е устойчива в няколко направления, сред които:
• социална устойчивост – предлага равен достъп на всеки до финансиране, като посредством сформирания
в рамките на отдел „Информационни системи“ хелпдеск към ИСУН 2020 се подпомагат всички потенциални
кандидати и бенефициенти;
• икономическа устойчивост – способства за ефективно и ефикасно управление на средствата от ЕС,
предоставя възможности за анализи, намалява административната тежест;
• екологична устойчивост – екологичната насоченост се обуславя от цялостния електронен процес,
който води до намаляването на употребата на хартия и унищожаване на дървесния ресурс, като съгласно
направените индикативни изчисления, наличието на ИСУН 2020 спестява над 120 000 000 листа хартия или
близо 15 000 дървета.

Идеята за внедряване на информационна система, която да отговаря на нуждите на кандидатите и
бенефициентите при отчитането на одобрените проекти, както и нейното периодично надграждане и
оптимизация с нови софтуерни и технологични решения, е инициатива на отдел „Информационни системи“,
дирекция „Централно координационно звено“ към администрацията на Министерския съвет.
За реализирането на електронните услуги, обект на настоящата добра практика, са използвани широк набор,
както от човешки, така и от финансови и материални ресурси. От страна на отдел „Информационни системи“
за постигането на текущото състояние на предлаганите електронни услуги са ангажирани всички налични в
отдела служители, като това далеч не изчерпва всички ангажирани в процеса и експерти от всички структури,
разходващи средства по програмите, включени в ИСУН 2020.
Финансирането на описаните дейности е осигурено от Оперативна програма „Техническа помощ“ и Оперативна
програма „Добро управление“ и от 2015 г. досега възлиза на близо 7 000 000 лева, като с посочените средства
е осигурено разработването и надграждането на софтуерния компонент на системата, както и описаните погоре технологични решения.
Постигнат е резултат, сочещ висока степен на удовлетвореност на потребителите на ИСУН 2020. За високото
качество на предлаганата услуга свидетелстват подадените към момента над 30 000 проектни предложения,
над 23 000 подадени отчети на бенефициенти и над 65 000 потребители, чиито брой се очаква да продължи
да нараства.
По отношение на цялостното предоставяне на електронните услуги е важно да се вземат предвид и резултатите
от последната анкета сред потребителите на системата, които показват реално 100 % удовлетвореност от
работата на помощното звено на ИСУН 2020 и част от коментарите към нея от страна на потребителите.

Функционирането на електронните услуги на ИСУН 2020 е резултат от задълбоченото партньорство на
дирекцията с всички управляващи органи/програмни оператори, сертифициращия и одитните органи в
рамките на сформираната междуведомствена работна група за развитие на ИСУН, както и в резултат на идеите
и предложенията за надграждане на функционалностите, получени от потребителите на системата (кандидати
и бенефициенти), посредством наличната в ИСУН 2020 форма за обратна връзка.
По отношение хардуерното обезпечаване на функционирането на системата ЦКЗ работи в тясно сътрудничество
с ДАЕУ.
Електронните услуги на ИСУН 2020 са приложими за всички администрации (управляващи органи,
сертифициращи и одитиращи органи и междинни звена), независимо от източниците на финансиране и
специфичните изисквания на съответните програми. Внедряването на описаните технологични решения в
други администрации е препоръчително с оглед изпълнението на добрите практики и изисквания, поставени от
международните стандарти за информационна сигурност, и постигането на високо качество на предоставяните
услуги.
Гъвкавостта по отношение на изискванията на системата и високото качество на предлаганите услуги е
отчетено на най-високо ниво, като се предвижда използването на структурата и функционалностите на
системата по отношение на всички публични национални инвестиционни разходи.