Прилагането на тази практика се налага от стигмата за възможностите на ЛИЗ и потребността от търсене на решения на проблемите с изключването на младите хора с увреждания от почти всички сфери на обществения живот, което неизбежно води до тяхната изолация, липсата на толерантност, неразбиране и неприемане на различията. Липсата на възможности да усвояват полезни умения и участие в смислени дейности в свободното си време лишават младите хора с интелектуални затруднения от ценен житейски опит и допълнително ги поставят в неравностойно положение спрямо техните връстници от общата популация. Тенденцията хората с увреждания в нашето общество да бъдат възприемани като по-малоценни не се е променила особено през последните години, и в резултат, тези хора по-малко вероятно биват приемани и получават възможности да изпълняват значими социални роли в своите общности. Преобладаващото мнение, че хората с увреждания са по-скоро безпомощни, следва от действителния факт на наличието на техните функционални ограничения, но в резултат води до предразсъдъците, че те не могат да бъдат с нищо полезни и следва да бъдат изключвани от общата популация. Тази тенденция става популярна в практиката като разглеждане на уврежданията от позицията на функционалните ограничения, която поддържа мнението за хората с увреждания като „проблем” и нуждаещи се от „лечение или грижа”.  За да могат да учат и да натрупват ценен житейски опит, младите хора с увреждания се нуждаят от специално планирано и предоставено обучение, в което най ефективни са формите на неформалното обучение. Особено необходими са информацията и тренингите, които формират у младите хора с интелектуални затруднения умения за критично и креативно мислене, толерантност и разбиране на причинно-следствени връзки в заобикалящия ги свят, развиват въображението и повишават ентусиазма им активно да се включват в дейности, полезни за местата, на които живеят. Ученето излиза извън обучителните зали, намаляват вредите, следствие от отдалечаването от природата, стимулира се природоопазващия начин на живот. Когато максимален брой хора и различни групи в обществото биват ангажирани с опазването на околната среда чрез мерките за екологично образование, общностите укрепват, предприемат се разумни действия за подобряване на околната среда, а гражданите се чувстват овластени да допринасят.