„Барометър на ангажираността“ е национално онлайн проучване на нагласите на служителите в държавната администрация, което се провежда за втора поредна година. То е инструмент за оценка на ангажираността на служителите и на тяхното мнение и нагласи към някои ключови аспекти на работата в администрацията като лидерство, екипност, ангажираност, удовлетвореност, мотивация и други.

Настоящото изследване е поредно за последните три години, откакто се изчислява Индекс на административния капацитет за добро управление на държавната администрация в Република България.

Проучването е проведено през последните три месеца на 2019-та година и обхваща всички групи на централната и териториалната държавна администрация у нас.

В рамките на проект „Дигитална трансформация в обучението - дигитална компетентност и учене“ екип на ИПА направи проучване на дигиталната компетентност на служителите в държавната администрация. Основната цел е да се идентифицира нивото на дигитална компетентност и на база проучването да се разработи програма за обучение на държавните служители.

„Барометър на нагласите“ е първото национално проучване, посветено на ангажираността на служителите в държавната администрация и на факторите, от които тя зависи. То е инструмент за определяне на субективни, общо споделяни мнения на служителите, относно различни аспекти на тяхната работа в държавната администрация като цяло.

Целта на настоящата разработка е да се анализират съвпаденията в разбиранията, мненията и оценките на отговорни лица от системата на

През август на 2018 г. Европейската комисия публикува „A comparative overview of public administration characteristics and performance in the EU 28“2. Документът е изготвен по проект на Directorate-General for Employment, Social Affairs and Inclusion и съдържа преглед на системите на публичната администрация в отделните държави-членки на ЕС, като въз основа на комплекс от индикатори предлага актуална оценка на капацитета, управлението и изпълнението на публичната администрация в контекста на административните реформи от последните две десетилетия.

Нарастващият интерес към неформалното и самостоятелно учене на работното място се дължи както на промените в начина на учене, породени от динамичното развитие на съвременните информационни технологии, така и на интензивното търсене на алтернативи на формалното присъствено обучение в условията на финансова криза и бюджетни ограничения.