Категория „Устойчиво развитие“ в Конкурса за добри практики нa ИПА за 2024:
интервю с Радослав Миланов, директор на дирекция „Стратегическо планиране“ към Aдминистрацията на Министерския Съвет

1. В тазгодишната инициатива на Конкурса за добри практики съвместно с Вашия екип създадохме нова категория „Устойчиво развитие“. Какви практики могат да се включат в нея?

Както е известно, устойчивото развитие се дефинира като развитие, което „посреща потребностите на настоящото поколение, без да е в ущърб на възможността бъдещите поколения да посрещнат собствените си нужди”. В своята същност то води до по-добър начин на живот както за нас, така и за следващите поколения. Идеята за устойчивост означава, че икономическият растеж, социалното сближаване и опазването на околната среда са взаимосвързани и взаимно се допълват, за да постигнат желания баланс.

Добрите практики, които ще бъдат оценявани в тази категория, следва да имат отношение към изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие. Като такива могат да се разглеждат инициативите за изпълнението на една или няколко Цели, изграждането на капацитет за реализирането им, обвързването на Целите с националните политики, провеждането на информационни кампании за популяризирането им, прилагането на иновативни подходи за финансирането им, използването на предимствата на новите технологии и иновациите и т.н. - т.е. обхватът на възможните практики е много широк. Това, което ще търсим в практиките, са качества като устойчивост, креативност и ефективност. Ще оценяваме и дали са приложими, какъв е ефектът от прилагането им и дали имат потенциал да бъдат възпроизведени.   

Чрез конкурса целим да насърчим администрациите, които прилагат добри и иновативни практики, да споделят своите успехи, а ние да ги популяризираме. По този начин се надяваме добрите решения да се превърнат в общодостъпни инструменти за постигане на по-високо качество в административната дейност.

2. Защо е важно устойчивото развитие, кажете повече за целите на ООН?

Най-общо казано, Целите задават рамката за развитие в глобален мащаб, като те са припознати от всички държави-членки и обхващат почти всички области на държавната политика, като по този начин се осигурява една обща и споделена визия за бъдещето на света.

Целите за устойчиво развитие са всеобщ призив за действие за премахване на бедността, опазване на планетата и осигуряване на просперитет за всички. Те са набор от 17 глобални цели, приети от Организацията на обединените нации (ООН) през 2015 г. като част от Дневния ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. „Да преобразим нашия свят“. Всяка от тях има конкретни задачи, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., с фокус върху адресиране на социалните, икономически и екологични предизвикателства, пред които е изправен светът. Те се основават на принципите за интеграция, универсалност, включване и никой да не бъде изоставен. За да ги постигнем, са необходими съвместни усилия на правителствата, бизнеса, гражданското общество и отделните хора, чрез които да осигурим по-устойчиво и проспериращо бъдеще.

Напредъкът в изпълнението на тази амбициозна 15-годишна програма се докладва регулярно, в рамките на Политическия форум на високо равнище на ООН в Ню Йорк. Първия доброволен национален преглед за изпълнението на Целите страната ни представи през 2020 г. А от началото на месец март 2024 г. българското правителство стартира и подготовката на втория Доброволен национален преглед, който ще бъде представен през месец юли 2025 г.  Имаме амбицията в него да залегнат и добрите практики, победители в конкурса, чрез които да илюстрираме напредъка на България и постигнатите резултати в различни измерения на устойчивото развитие.

3. Има ли добра практика от европейските страни в сферата на устойчивото развитие, за която да разкажете?

Със сигурност, можем да дадем редица добри примери в различни направления. В Европа има множество добри практики в държавната администрация, свързани с изпълнението на Целите за устойчиво развитие. Швеция например е успяла да интегрира устойчивото развитие във всички свои публични политики. Германия и Франция имат конкретни планове за устойчиво развитие, които включват цели и действия във всички сектори. Във финландските училища се преподават уроци за устойчиво развитие, които предоставят знания на учениците по теми като опазване на околната среда, социална справедливост и икономическа устойчивост. Норвегия от своя страна поставя силен акцент върху социалната устойчивост, като интегрира мерки за социална справедливост, равенство и благосъстояние в националните политики.

Има и множество примери за подобряване работата на администрацията, от повишаване на квалификацията и знанията на служителите по темите на устойчивото развитие до въвеждане на екологични критерии в обществените поръчки за стоки и услуги.

Убеден съм, че българската администрация също може да се похвали със своя принос за реализирането на Целите и принципите за устойчиво развитие. И това е най-сериозният позитив на този конкурс – той има потенциала да мобилизира и повиши енергията за постигането на тези цели на национално ниво, утвърждавайки ги като неизменна част от организационната култура, начина на мислене и работа в администрацията. 

Има много интересни практики и извън администрацията, разбира се. Например, Durham University в Обединеното кралство през 2019 г. стартира програмата Game Changer - бързо развиваща се извънкласна иновационна програма за намиране на решения за Целите за устойчиво развитие. Целта ѝ е да насърчи изобретателността, креативността и иновациите за осигуряване на екологично, социално и икономически устойчиви решения. Студентите работят в екипи, за да изследват Целите, генерират идеи, развиват прототипи и участват в състезание за представяне на своите решения. Програмата позволява на студентите да станат глобални лидери, които ще осигурят реализирането на Целите чрез предприемачески начинания с принос за икономическия растеж. Досега Game Changer е привлякла над 300 студенти в постигането на Целите, увеличавайки тяхната ангажираност с най-значимите проблеми в света. Durham University създава и инструментариум, за да може програмата да бъде възпроизведена в други институции. Университетът споделя този инструментариум с над 50 университета, с амбицията за увеличаване на ангажимента към Целите във висшето образование. Това представлява възможност за разработване на глобален модел Game Changer с участието на студенти от двете страни на Атлантика.

4. Какво още бихте искали да допълните?

Смятам, че конкурсът е начин да покажем, че устойчивото развитие не е само общ призив, който си остава в сферата на пожеланията, а в нашата администрация има реални креативни идеи и иновативни решения, които имат сериозен принос в реализирането на Целите за устойчиво развитие. Те заслужават да бъдат популяризирани и отличени. Ето защо бих искал да призова колебаещите се да бъдат инициативни. Не губете време, а кандидатствайте! Крайният срок е  30 септември 2024 г., а ние очакваме Вашите добри практики!