СЪЩНОСТ НА МОДЕЛА CAF

Общата рамка за оценка (CommonAssessmentFramework, CAF) е инструмент за управление на качеството, разработен специално за публичния сектор по инициатива на Европейската мрежа на публичната администрация.  

CAF може да бъде използван във всички области на публичния сектор и е приложим към публичните организации на всички нива - европейско, федерално, национално, регионално и местно. От неговото създаване през 2000 г. досега повече от 4 000публични организации в 52 държави прилагат успешно този модел.

Новата Стратегия за развитие на държавната администрация в България 2014-2020обръща специално внимание на необходимостта отширокото внедряванена системи за управление на качествотов българската администрация (в това число и модел CAF) като инструменти за подобряване ефективността на управлението.

CAF е особено подходящ инструмент за подобряване управлението и работата на българските държавни организации, защото е:

•      инструмент за управление на качеството, специално създаден за нуждите на публичната администрация от самия публичен сектор;

•      общ, достъпен, безплатен и лесен за употребамодел, който се прилага от самата публична  администрация без необходимост от специални финансови ресурси за неговото внедряване и поддържане;

•      цялостен инструмент, който обхваща и анализира различните аспекти на организационното изпълнение и допринася за постигането на „добро управление” в публичната администрация.

ПРИНЦИПИ НА МОДЕЛА CAF

Като инструмент за цялостно управление на качеството, CAF се основава на фундаменталните осем принципа за организационно съвършенство:

Структура НА МОДЕЛА CAF

Структурата на модел CAF се състои от девет елемента, идентифициращи основните аспекти, които изискват внимателно разглеждане при всеки организационен анализ. Критерии 1-5:така наречените Благоприятстващи фактори се отнасят към управленските практики на организацията, които определят какво прави организацията и как подхожда към задачите си, за да постигне желаните резултати и цели. Критерии 6-9: така наречените Резултати посочват постигнатите от организацията резултати по отношение на гражданите/потребителите, обществото, социалната отговорност и ключовото изпълнение и се измерват на базата на възприятия и показатели за изпълнение. Всеки критерий, от своя страна, допълни­телно е разделен на подкритерии- така че моделът CAF има общо9 критерияи 28 подкритерия,определящиосновните въпроси, които трябва да се вземат предвид при оценяване на дадена организация.

Подход НА МОДЕЛА CAF

Моделът CAF се основава на цикъла на непрекъснато усъвършенстване – така нареченият цикъл „планирай-направи-провери-действай (Plan-Do-Check-Act, PDCA). Той поставя акцент върху непрекъснатия процес на подобрения в една организация въз основа на следния подход: вни­мателното планиране трябва да води към ефективни действия, които е необходимо да се проверяват, че се извършват правилно и евентуално да се адаптират като след това отново се продължава - в един непрекъснат цикъл.

ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛА CAF

Процесът на прилагане на модела CAF обхваща най-общо следните ключови действия:

·         (само)оценка на публичната организация– тя се извършва въз основа на анализа на определените девет критерия с техните подкритерии и на разработената CAF система за точкуване и оценяване;

·         идентифициране на силните страни на организацията и областите, които подлежат на подобрение;

·         изготвяне и изпълнение на План за подобрение на организацията.

Въз основа на натрупания европейски опит за ефективно прилагане на инструмента CAFможе като насока за процеса да следвате следните „10 стъпки”:

ПОЛЗИ ОТ ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛА CAF

Използването на модел CAF предоставя на публичните организации:

·      Възможност за извършване на диагноза/самооценка на организацията въз основа на комплекс от критерии, които са широко приети в публичния сектор в цяла Европа;

·      Възможност за проследяване на причинно-следствената връзка между благоприятстващите фактори/причините (това, което организацията прави) и резултатите/следствията (това, което организацията постига в своята дейност);

·      Средство за определяне и измерване на напредъка и постиженията на организацията;

·      Възможност за гарантиране на последователност и непрекъснатост в развитието на организацията и на необходимите промени в процеса на нейното усъвършенстване;

·      Средство за мотивация на служителите чрез участието им в процеса на подобрение;

·      Възможност за насърчаване и споделяне на добри практики както между различните структури в една организация, така и между различни организации;

·       Средство за повишаване качеството на управление в организацията чрез изпълнение на необходимите мерки за подобрения.

Мими Йотова

ИПА