Във втората част на разговора ни с еколога - г-н Георги Стефанов продължаваме с темата за Зеления преход, акцентирайки върху съвети относно интеграцията му в публичния сектор, както и споделянето на добри практики в тази област.

Всички епизоди на подкаст рубриката ни можете да чуете тук.

Може да изпращате въпроси, коментари или предложения за теми и ескперти, които бихте искали да чуете в предаването на digital@ipa.government.bg

Транскрипция на аудиофайла:

Стефка Георгиева – водещ:

Здравейте, уважаеми слушатели! Днес ще продължим с втората част на нашия подкаст епизод «Зеленият преход и ролята на публичната администрация» с нашия специален гост, екологът Георги Стефанов. Господин Стефанов, Вие бяхте лектор на форума «Зелена администрация. Възможни сценарии и приложения на технологии“, организиран от ИПА. Може ли да споделите какви теми бяха разгледани на него и съответно с какви впечатления останахте от събитието?

Георги Стефанов - гост
Признавам си, познавам Института едва от скоро, от миналата година. Преди това съм знаел основно от обратната връзка от моята съпруга, която е държавен служител,  никога не съм гледал в дълбочина на този свят, просто защото съм бил част от неправителствения сектор. Да, благодаря за поканата, за възможността. Доста интересно беше. Срещнахаме се с много млади хора. Имахме един следобед, в който всъщност аз обичам, когато работя с хора, да създавам интерес и диалог с тях. И това е критерий - хората се вълнуват. Преди всичко това са служители от общински администрации, от държавни институции, от целия спектър, и от цялата държава, т.е. миксирано, мисля, че бяха около 40 души. И събитието, всъщност, премина доста добре по този критерий. Видях две неща: в очите на хората, които познават тези теми, видях надежда, че те не са сами. Защото много хора, когато говорят, те работят в областта на околната среда. Министерството на околната среда (и водите), или регионалните структури, знаят какво се случва. Обаче, много често, когато говорят с техния кръг, по техните дейности, с техните бенефициенти и целеви групи, там всеки казва, това не е важно, това не ме интересува. И за тях е много трудно да комуникират силно тези неща, защото пък няма този голям бекграунд и дълбока експертиза. И видях, обаче, надежда в очите на тези хора, че не са сами. Също така, обаче, видях и че хора, които имат трайно други позиции и мнения, не споделят тези усилия и за тях начинът да възприемат климатичните промени като водещи в целеполагането и оформянето на финансови инструменти, политики и, въобще целият този голям забързан свят към зеления преход, те казват „о, това е, нали, тук някакъв балон, който всеки момент ще се спука“. Само че част от тази приказка я слушам вече четвърт век, пък той не се спуква, става все по-голям и балоните вече станаха толкова много, че де факто няма област на нашата икономика и въобще на нашите бит и ежедневие, които да не са засегнати. И тези хора, колкото и да очакват, че балонът ще се спука, той всъщност става все по-голям и по-голям. Та имахме много спорове с тях. Впечатленията са ми добри, но впечатленията обаче не са достатъчно. Трябва много, много работа и всъщност първите стъпки, които направихме още миналата година в рамките на Института за публична администрация е да дадем възможност зеленият преход и зелените теми да бъдат част от пакета дейности и услуги, които предлага Институтът за държавните служители. И вярвам, че това е правилната стъпка и сега стои по-голямото предизвикателство, защото това не е достатъчно само да се сложи в един каталог и да се промотира, ами трябва да се работи и трябва да се интегрира. Казвам го, защото в България не са чак толкова много специалистите в тези области, които да могат да покрият всичко. Иначе, казано, държавата трябва добре да осъзнае нуждите. И както, ако ще строим ядрена централа, ни трябват ядрени инженери, така ако ще правим зелен преход, трябва държавата да подкрепи прехода да се случва във всички звена, с бюджет, с категорично заложени цели и в този процес и ИПА има своята функция.

Но така или иначе в момента Институтът го прави осъзнавайки важността, на добра воля, бих казал, просто защото това е акцент, който не може да бъде пропуснат, но според мен трябва да се прави канализирано и фокусирано и то в рамките на всички звена и институции, и да се търси някак си мащаб и цялост. Иначе тези 40 човека след 10 години усилия или след пет на ИПА ще са 400, но това на фона на няколко стотин хиляди държавни служители е капка в морето и няма да ни помогне България да навакса и да направи този икономически скок. И затова трябва малко повече устрем, амбиция, бюджет и навлизане на хора. Самият аз осъзнавам, че няма как да покрия, гледам през собствената си перспектива, нали, един университет, втори университет, трети университет. Правиш доколкото можеш - човек има физически възможности. От там нататък повече от това не можеш. И за да се промени това нещо, трябват много хора, а държавата трябва да го изрази във воля и законодателство. Защото в крайна сметка добрата новина е, че тази зелена трансформация, която задължава и администрациите да работят по тези възможности, е законодателството. Така че, за да сме акуратни, за да сме успешни, за да имаме добри резултати и наистина това да си струва, трябва да се работи цялостно. И съм сигурен, че можем да го направим, защото ако погледнем в миналото и погледнем нали финансовото, счетоводното, отчетното, европейските проекти бяха, може би последното нововъведение преди 15 години - никой не можеше да пише европейски проекти, сега вече се счита, че всички могат. По същия начин Зеленият преход трябва да бъде интегриран на нива и ако се върнем пак в малката община или в кмета, кметът трябва да бъде един такъв разбиращ от тези теми. Как трябва да стане е въпрос на много допълнителни неща, които днес няма да успеем да ги обхванем. А и със сигурност не съм аз човекът, който може да намери най-добрите решения. Аз по-скоро ги мисля нещата от прагматична гледна точка, такава от външния свят.

Стефка Георгиева - водещ
И все пак в контекста на разговора ни, искам да ви попитам, било то връщайки ни малко по-назад в нашия диалог, смятате ли, че все пак държавните служители в България са подготвени да се справят с предизвикателствата на Зеления преход? Вече си говорихме, нали, за знанията, уменията, които те трябва да имат, че трябва да имат компетенции. Но все пак има ли какво да добавите, за да имат и те по-успешни знания в тази сфера? И съответно за по-ползотворна работа.

Георги Стефанов - гост
Знаете ли, процесът на подготовка е непрекъснат. Ако преди няколко години говорих на моите студенти, че законодателството и целите, и амбициите се сменят веднъж на няколко години и те трябва да ги следят, сега мога да кажа, че това се случва на всеки 6-8 месеца. Това е като с новите компютри и телефоните. Преди излизаха веднъж на 5 години, сега излизат по 2 пъти в годината. И в този смисъл, в момента, ако ги няма държавните служители, които четат в извънработно време - искам да го отбележа това нещо, защото всичките нови текстове, анализи, законодателни инициативи, нужно е ужасно много четене. Човек, който не е в системата, не си дава сметка за какво става  въпрос, и как всъщност на служители в сферата на финансите им се налага да четат в момента редица регламенти, свързани с какво значи устойчиви финанси. Те до преди 2 години не бяха чували нищо за думата устойчиво ли за екология, а сега в момента трябва цялата парадигма на финансите и на финансирането да бъде под един режим, селектиран така, че всеки лев, всяко евро, да не унищожава околното среда. Това предизвиква ужасно много стрес. И така е във всеки сегмент. Ако вземем сектора за строителството - зелено строителство, транспорт - зелен транспорт, алтернативни горива, електрификации. И тези хора са подложени на много стрес, защото всичко това е ново. То е ново за целия свят, не е само ново за тях. И те компенсират с начина да четат. Считам, че са подготвени на база самоподготовка. Което е добре, но ще са много по-добре подготвени, ако се заделят необходимите ресурси и това нещо се прави структурирано и целево. Какво значи - ако кажем най-прагматично, не всичко е свързано с бюджет, на този човек, на държавния служител, той трябва да му се даде възможност да се образова. Да му се даде време да се образова. Защото ако той няма време да чете и го прави в момента между училището, работата, децата и съботно-неделните ангажименти, шансовете да стане още по-добър специалист и още по-добър държавен служител намаляват. Аз, много ми се иска да видя нов подход в администрацията, в която на ключовите служители (това не е необходимо да бъде за всички), но има носители на знанието, на информация, законодателство и цели, служители, които трябва да им се даде време за четене. Това всъщност е важно да се случва във всяка една сфера. И в бизнеса, и в научните,  защото това е начинът, няма как по друг начин. Ти можеш да изгледаш едно интервю или един подкаст, но не можеш да разбереш по същия начин. Ние ставаме по-добри специалисти, когато четем. Така сме устроени като биологичен вид. И ако държавният служител в крайна сметка няма време да чете и да се образова, а тук трябва много време, аз бих казал, поне един ден на седмица той трябва да чете, и това са 4-5 дена на месец, или колко там в годината, ние рискуваме всъщност да изоставаме.  Другото нещо е, че четенето е само първото място. Второто е обмяната на опит. Не е нужно да откриваме топлата вода, нужно обаче е да почерпим опит. Българинът е казал „око да види, ръка да пипне“, да отиде и да го види как се случва. Наскоро, ще дам един пример, гледах за това как Италия е започнала да работи активно, за да преодолее един хроничен проблем, който ние го имаме. И той е хроничен за цяла Европа, затова е хроничен, а именно обезлюдяването на селските региони. И всъщност изводът от този филм беше, че начинът това да се случи, е да се спрат процесите на субсидиране на големите фермери и да се насочат изцяло към малки стопани и малки фермери. Само, че малки стопани и малкия  фермер, той го е страх да попълни един апликационен формуляр и трябва някой да му го направи, защото големият си има административен екип и той върши тази административна работа. И понеже малкият няма и го е страх да се изложи, той не го прави и се отказва. По този начин смятам, че държавните служители могат да подпомогнат случването на зеления преход на практика. И да, пак ще кажа, смятам, че са подготвени, но това е един процес, в който ние всички се учим в движение - learning by doing, както е на английски. И трябва да го правим, просто няма... Аз съм много по тази тема чувствителен, защото самият аз имам дефицит с времето за четене и когато не можеш да четеш, се чувствам... как да кажа - изоставащ, неконкурентен. И трябва да го променим. И тук е ролята на Института всъщност някак си да го канализира това нещо и обмяната на опит, срещите на живо, ръководствата, информацията, която споделяте, тя за мен е много ценна. Надявам се за всички тези... нямам представа колко са потребителите на услугите на Института, но може би в рамките на съществуването са десетки хиляди. Трябва да стават още повече и трябва всъщност да го канализираме. Плюс това знанието е препредаване на щафетата. Когато ти получиш едно знание, трябва да се чувстваш задължен, и морално, но защо не и в рамката на закона, да го предадеш. Т.е. ако директорът на дирекция е отишъл на обучение в Института за три дена някъде и е научил нещо за зеления преход или за някоя друга нова тема, той след това трябва да бъде, как да кажа, носител на това знание и да положи изпит като го предаде на неговия екип, на неговия отдел, на неговото звено, институция, община, няма значение. И по този начин всъщност тези хора утре пък да бъдат next level - следващото ниво, което ще получат продукта от държавата и от Института. И това е един непрекъснат процес. Всеки от нас го прави така с децата си, когато погледнем на ниво домакинство, по същия начин трябва да го правим с държавните служители. Държавните служители са нашите деца, извинявам се за примера, децата, които трябва да отглеждаме и да ги развиваме, за да се получат едни много добри, качествени хора в утрешния ден.

Стефка Георгиева - водещ
Всяка година Институтът организира конкурс за добри практики в държавната администрация, като голяма част от участниците в него са администрации, които прилагат различни практики, с които улесняват работата си или въвеждат някакви било то така да се каже, зелени методи, улесняващи работния процес. Вие може ли да назовете в този контекст примери за такива зелени мерки, които биха могли да бъдат приложени в дадена администрация или с други думи, как в практически план институциите биха могли да сведат до минимум прякото и непрякото въздействие върху природата?

Георги Стефанов - гост
Списъкът е дълъг тук. Има нещо много просто. На първо време трябва да се гледа прагматично. Едно - колко финансови ресурси отнемат подобни действия, две - колко време отнемат подобни действия и три - какъв ще е крайният резултат от такива действия. В крайна сметка, ако подходим по този стандартен подход, това е счетоводен, одитен подход, същото ние много лесно можем да намерим начин какво трябва да се прави. И го казвам защото в държавната администрация и въобще в администрация непрекъснато се говори за съкращение. Така че никой не е спечелил войната срещу администрацията и съкращенията, но хайде да не го наричаме съкращение, но го наричаме оптимизация. И именно нивата на оптимизация означават по-малко разходи, човешки, човекодни, работници, усилия, стрес, фокус, по-високи резултати, по-висок приход, по-високо БВП, по-малко стрес и повече щастие. Ето по този начин, ако направим целеполагането, тогава ще стане много ясно защо и какво можем да направим. Защото само ако сменим пластмасовите бутилки със стъклени бутилки, реално нищо не правим. И тук преди няколко години имахме съвместна работа с неправителствения сектор, с няколко министерства, за стартиране на процеса на зелените обществени поръчки, защото обществените поръчки са, как да кажа, хоризонтални и има ги във всяко звено и ведомство. Нещо, което всъщност може да бъде геймченджер - да промени правилата вътре в самата институция, т.е. да не сменим само чашите, ами реално да помислим на ниво енергията, на ниво хората. Включително вече ковидът ни даде и такива примери, че е по-ефективно за служителя, в деня в който трябва да чете, ако имаме ден за четене, както говорих преди малко, той да не идва в офиса, ами да се затвори в къщи и да чете. Така че аз бих поставил нещата малко в по-едър план, защото само по този начин смятам, че неща като намаляването на принтирането на хартия или използването на тонери, не всеки път нови тонери или тяхното рециклиране и пълнене, ще има смисъл и обоснован ефект. Аз обичам българските поговорки - „от пусто в празно“ - не е много смислено действие. И когато не е много смислено действието, хората не виждат много смисъл да го правят. Ако погледнем извън рамката на държавната институция, примерите са рециклирането. Хубаво, ние рециклираме, но какво вижда потребителят - трите цветни контейнера се изсипват в един камион и той казва „аз не разбирам логиката на това нещо“. Тоест ние трябва да намерим къде е логиката в тези действия и затова зелените обществени поръчки са нещо, което дава възможност да се преведат неща като стандартизация в такива примери. А оттам нататък, примерите са безконечни. Буквално всяка една сфера, но най-вече в областта на продуктите, отпадъците, енергията, консумацията на енергия, всъщност могат да се направят и от самото звено,(но също и на ниво домакинството, тук е важно да отбележим) с по-малко финансови загуби и повече ползи. Или как да го кажа? Ако направим така, че климатиците или парното се изключват и оптимизират, и работят само в часовете, в които го ползваме, или няма нужда всичките компютри да работят непрекъснато в една държавна администрация, достатъчно е да работи сървърът, за да имаш достъп от вкъщи, автоматично да се изключват. Това са умните системи за управление на потоците. Или да дадем начин на хората да реализират максималния си творчески потенциал. Примерно, аз не съм видял институция, в която имаш зона за релакс, зона за почивка, зона за спорт. Става въпрос -  chill-out, нали казано модерно на жаргон, зона, в която човека иска просто да си вземе глътка въздух и да дадеш по-доброто от себе си като специалист и експерт. Ето тези неща, те вървят паралелно. Тогава всъщност има смисъл, и финансово включително, да смениш бутилките с чаши. И вместо да даваш по хикс пари на ден или на месец или на година за пластмасови бутилки, за да си осигуряваш поне вода на срещите, защото за повече пари няма. Пари за плодове няма. Можеш просто да дадеш след първоначалната инвестиция да купиш 100 чаши и спестяването след това, да купуваш и плодове. Ето това са някакви малки, но ключови промени, които са важни за ниво домакинство и ако това успеем да го направим и в държавната администрация, и в училище, и в детската градина, това всъщност вече става един стандарт. И тогава, аз гледам моите деца - моите деца са много изумени, че на много места, където отидем, те не могат да се хвърлят отпадъците разделно. Те така са научени, че само така знаят. И в момента, в който видят другата система, търсят отговор защо не е така. И аз не мога да им го дам. Защото вкъщи е така. И пак се връщам към възрастните хора. Много трудно става с тях. Давам пример със собствената ми майка, че и до ден днешен не съм успял да я накарам да рециклира, въпреки че в нейния блок тя има щастието, за разлика от мен, да има син контейнер, да има и цветни контейнери. Но успях да я накарам да компостира на село и да използваме компоста вместо тор. Защо го направи? Защото животните изчезнаха на село, вече няма тор и аз не давам да се тори с химия, като еколог. И по този начин успях да я убедя. Сега на село не рециклирам, а целият биоотпадък, се компостира и вече от 2-3 години вадим компост. И тя е много доволна, защото за разлика от животинската тор, която съдържа много семена на треви, то компостът не съдържа и то това я принуди. Т.е. дори при възрастните хора ти трябва да намериш този прагматичен подход. И така е и при децата в детската година, и така е и с държавната администрация. И ще спра тук, защото можем много да говорим още.

Стефка Георгиева - водещ
Благодаря ви много за този разговор, господин Стефанов, който беше изключително полезен и се надявам, че нашите слушатели също ще приложат съветите, които дадохте в ежедневни си работен процес.

Георги Стефанов - гост
И аз благодаря за поканата, още веднъж.