Самооценката на детските градини/училищата все още не е нормативно определена (не е издадена Наредба за управление на качеството в институциите) и тя не се провежда. Не е изградена култура за провеждане на самооценяването, стремеж и опит за обективна самооценка и ползите от самооценката за саморегулиране и подобряване на резултатите на институциите. Не се познава и прилага в достатъчна степен наличният инструмент SELFIE, с който училищата могат да се самооценяват при изпълнението на политиката за формиране на дигитални компетентности. При прилагането на приобщаващото образование усилията са насочени предимно към деца/ученици със специални образователни потребности, без родителска грижа, жертва на злоупотреба, насилие, застрашени от отпадане от системата на образование или чийто достъп до образование е в повишен риск, поради ниското образователно ниво на родителите/настойниците им и свързаните с това неблагоприятна позиция на пазара на труда и риск от социално изключване. По-рядко се наблюдават целенасочени училищни политики за подкрепа на всички деца/ученици и развитие на талантите им. Не е добре развито взаимодействието с партньори.